Екскурзия до лагера Белене от София

Тази екскурзия до лагера Белене от София ви води на остров Персин на Дунава, където е бил най-големият и най-дълго действал лагер за противници на комунистическия режим в България. От 1949 до 1987 г., почти без прекъсване, хора са изпращани тук с решение на МВР, без съд и без определен срок. Местен гид, който от над десет години пази паметта за лагера, ви развежда из обекти 1, 2 и 3 и град Белене и урежда пропуска, нужен за острова, на който и днес има действащ затвор.

Лагерът Белене

Лагерът е създаден на 27 април 1949 г. на остров Персин, най-големия остров в българската част на Дунава. Става най-големият и най-дълго действал комунистически лагер за противници на режима в България и с кратки прекъсвания работи до 1987 г. През тези години тук са изпратени над 15 000 души.

Въдворяването в трудов лагер е решение на МВР. Без съд, без право на защита, без конкретно обвинение и без определен срок, хората не знаят в какво са обвинени, нито кога ще ги пуснат. Използва се срещу политически противници и срещу граждански, социални и религиозни групи. Нови въдворени пристигат и през 1985 г., сред тях учител от турската общност, който се противопоставя на насилствената смяна на имената.

Какво ще видите днес

На острова и днес има действащ затвор, затова се влиза само с пропуск от Министерството на правосъдието, който урежда гидът, и с лична карта или паспорт. От лагера е останало малко: дървена порта, няколко сгради и руини във високата трева. На втори обект има изложба с портрети на въдворени, рисувани тайно от Петър Байчев, юрист и художник, който самият е бил затворен тук. Процедурата за обявяване на лагера за паметник на културата с национално значение още не е завършена.

Турът минава и през част от природен парк „Персина“, защитена влажна зона, където отново гнездят къдроглави пеликани.

Църквата в Белене

Турът започва от католическата църква „Рождество Богородично“, построена през 1860 г., най-старата сграда в Белене. Тя е и светилище на епископ Евгений Босилков, убит от комунистическата власт през 1952 г. заедно с трима католически свещеници. До църквата има паркинг и чешма с питейна вода.

Място за памет

В Белене се идва, за да се помни. Повечето от хората, държани тук, вече не са живи, а някои така и не напускат острова. Гидът разказва за принудителния труд, насилието и унижението, затова си дайте време и преценете дали темата е подходяща за по-малки деца.